Факторите, които влияят на постиженията ни не са един и два, но съществува критичен момент, свързан с разликите между нас, който безспорно упражнява влияние върху продуктивността ни повече от всичко друго. Факторът е локус на контрол, сложното име за това как виждаме нашата автономност и личен принос в света.
Хората с вътрешен локус на контрол вярват, че те са отговорни (или поне могат да оказват влияние) за собствената си съдба. Може да чувстват, че са или не са лидери, но смятат, че в общи линии те управляват живота си.
Онези с външен локус на контрол виждат себе си като относително безсилни пионки в някаква игра, играна от други. Вярват, че другите хора, сили на заобикалящата ги среда, климатичните условия, зле настроените богове, подреждането на небесните тела – в общи линии всички възможни външни събития – упражняват основното влияние върху живота им.
Локусът на контрол се оказва значима обединяваща променлива величина в тройката очакване от живота, удовлетвореност от живота и работна продуктивност, казва Даниъл Левитин в книгата си „Организираният ум“ („Изток-Запад“). Индивиди с вътрешен локус на контрол приписват успеха на собствените си усилия и същото важи за неуспехите. Индивиди с външен локус на контрол възхваляват или винят света.
Хората с вътрешна настройка често се реализират добре, докато тези с външна настройка са по-склонни към стрес и са податливи на депресия. Първите показват тенденция да се учат по-добре, търсят нова информация по-активно и използват тази информация по-ефективно, а освен това се справят по-успешно с решаването на проблеми.
Комбинацията от висока степен на автономност и вътрешен локус на контрол се свързва с по-високи нива на продуктивност. Хората с вътрешна настройка обикновено са тези, които „карат нещата да се случват“.
Източник: http://www.economy.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар