Чекмеджетата ни с боклуци са идеална метафора за това как живеем живота си, смята невроученият Даниъл Левитин. Периодично може би трябва да отделяме време и да си зададем някои въпроси, съветва той. Какво е добре да се запитаме и защо е важно непрекъснато даследим за области в живота си, които имат нужда от разчистване? Вижте интересен откъс от книгата му „Организираният ум“ (ИК „Изток-Запад“):
„Докато правех проучване във връзка с идеята за книга, озаглавена „Какво говори за теб чекмеджето ти с боклуци“, която имах преди години, надзърнах в десетки чекмеджета с боклуци на различни хора. Те бяха журналисти, писатели, композитори, адвокати, мотивационни оратори, домакини, учители, инженери, учени и творци. Помолих всеки от тях да направи снимка на отворените си чекмеджета, а после да извадят всичко навън и да подредят на масата, като поставят сходни предмети един до друг. Помолих ги да направят друга снимка, преди да организират, пресортират, прередят предметите и накрая да ги поставят обратно вътре в едно изведнъж оказало се по-спретнато и по-организирано чекмедже.
Сторих същото с моето собствено чекмедже за боклуци. Докато педантично разделях джунджуриите в категории, хрумна ми, че чекмеджетата ни с боклуци са идеална метафора за това как живеем живота си. Как така бях скътал бележници със списъци с покупки, принадлежали на стари приятели, и счупена брадва от жилището под наем на пралеля ми. Чекмеджето с боклуци на един човек също като живота му преминава през естествен тип ентропия. Периодично може би трябва да отделяме време и да си зададем следните въпроси:
- Наистина ли трябва да продължа да се вкопчвам в тези вещи или в тази връзка? Изпълват ли ме те с енергия и щастие? Служат ли ми някак?
- Комуникацията ми пълна ли е с безредие? Директен ли съм? Моля ли за онова, което искам и от което се нуждая, или се надявам партньорът ми/приятел/колега да го разгадае?
- Налага ли се да струпвам няколко неща, макар те да са идентични? Приятелите ми, навиците ми, идеите ми твърде сходни ли са, или съм отворен за нови идеи и преживявания?
Да останем организирани би могло да отведе всички нас до следващото ниво в живота ни. В човешката природа е да падаме в жертва на стари навици. Налага се съзнателно да следим за области в живота си, които имат нужда от разчистване, и после методично и проактивно да свършим тази работа. И след това да продължим да го правим.
От време на време вселената си има начини да свърши това вместо нас. Неочаквано губим приятел, бизнес сделка или цялата глобална икономика се срива. Най-добрият начин да подобрим мозъците, които ни дава природата, е да се научим да се настройваме съобразно новите обстоятелства. Според моя собствен опит, когато изгубя нещо смятано от мен за незаменяемо, обикновено то бива заметено от нещо много по-добро. Ключът към промяната е да имаме вяра, че като се отървем от старото, мястото му ще бъде заето от нещо по-прекрасно.“
Вижте как мислят за бизнеса и живота популярни технологични лидери
economy.bg
Вижте философията на хората, които създават иновациите, движат технологичния напредък и променят света:
„Научи се да казваш „да“ – на нови пътешествия, на нови приятели, на нови предизвикателства. С „да“ започваш нова работа, сключваш брак, ставаш баща...“ - Ерик Шмид, изпълнителен председател на Google
„Днес е мъчително. Утре е по-мъчително. Но денят след утре е прекрасен.“ - Джак Ма, CEO на Alibaba
„Движи се бързо и разрушавай. Ако не разрушаваш неща, значи не се движиш достатъчно бързо.“ - Марк Зукърбърг, CEO на Facebook
„Животът може да бъде много по-съвършен, ако осъзнаете един простичък факт: Всичко около вас, което наричате „живот“ е сътворено от хора, които не са по-умни от вас. И вие може да го промените, да влияете, да сътворите свои неща, които другите хора могат да използват. Веднъж след като осъзнаете това, вече никога няма да бъдете същите.“ - Стив Джобс, основател на Apple
„Бъди пръв и бъди сам.“ - Джини Ромети, CEO на IBM
„Винаги правя нещо, за което не съм достатъчно добре подготвена. Смятам, че това е начинът да растеш. В моментите, когато си казвате: „Не, не съм сигурен, че мога да направя това“ - и когато въпреки това го направите, тогава напредвате.“ - Мариса Майер, CEO на Yahoo
„Ако парите ни мотивираха, отдавна щяхме да сме продали компанията и сега да сме на плажа!“ - Лари Пейдж, CEO на Google
„Успехът е лош учител. Той заблуждава умните хора, че не могат да губят.“ - Бил Гейтс, съосновател на Microsoft
„Тайната на успешния подбор е: търсете хора, които искат да променят света.“ - Марк Бениоф, CEO на Salesforce
„Провалът е опция тук. Ако нещата не се провалят, значи не създавате достатъчно иновации.“ - Елън Мъск, основател на SpaceX и Tesla
„Не е нужно да бъдете гений или визионер, или дори да имате диплома, за да бъдете успешни. Просто имате нужда от рамка и мечта.“ - Майкъл Дел, CEO на Dell
„Когато се захващате с нововъведения, трябва да сте подготвени за всички, които ще ви нарекат глупаци” - Лари Елисън, съосновател на Oracle
„Работете здраво и вярвайте в късмета. Упоритата работа и късметът са двете страни на една и съща монета. Търсенето на тайната съставка е безсмислено губене на време. Успехът не може и без двете.“ - Гай Кавазаки, рисков капиталист и бивш сътрудник в Apple
„В живота си винаги трябва да се поставяш под риск да не знаеш какво правиш. Винаги трябва да започваш, незнаейки, а пътуването е да разбереш отговорите. Да тръгнеш от незнание към разбиране.“ - Ричард Саул Уърман, основател на TED
„Готовността ми да се вслушам в чуждото мнение и да приемам предложения, които са по-добри от моите, ми е помагала неизменно през всичките 40 години, през които се занимавам с бизнес.” - Ричард Брансън, основател на Virgin Group.
Мозъците ни са като надуваема топка пълна с пчели…,
…в която стотици противоречиви импулси ни тласкат в различни посоки. Ние никога не искаме да правим само едно нещо. Винаги искаме да вършим по сто неща едновременно – искаме всичко. Искаме да тренираме, да учим испански и накрая да ни остане време да отидем и на пица. Нашите желания са безброй независими агенти, които работят, за да насочат надуваемата топка (живота ни) единствено в своята собствена егоистична посока. И както обикновено се получава – от толкова много бутане наляво, надясно, напред и настрани, надуваемата топката се оказва в застой – контролирана повече от “терена” на който се търкаля, отколкото от волята на това, което е вътре в нея.
Това е начина, по който повечето хора живеят живота си.
Постоянно се чувстваме в конфликт със себе си и с желанията си. Никога не разполагаме с достатъчно време, за да направим всичко, което е в надуваемата ни топка, колкото и продуктивни списъци със задачи да си правим. И това, което се случва с нас е по-силно от способността ни да се борим с него. Нека обаче да поправим това!
Проклятието на “великата идея”
Представете си, че преди 20 г. сте бил гений, който е имал идея да създаде Google, Amazon, или Facebook. Измислил сте 3 от най-добрите бизнес идеи за последното столетие и ако бяхте основали някоя от тях, днес щяхте да сте повече от милиардер.
Но ако трябваше да стартирате и трите бизнеса едновременно, сега щяхте да сте до никъде! Не е достатъчно да имате големи идеи. Много хора имат такива. Проблемът е, че твърде много страхотни идеи взаимно се неутрализират.
Ето защо доста често умни хора се държат като пълни идиоти и не постигат нищо, докато други, с по-малко пчели в главата продължават да се “търкалят” напред, независимо от терена. При този обем от направления, лидерството също спира да работи, защото в колкото повече посоки насочваме един човек, толкова по-малко разстояние ще измине.
Как обаче да постигнем невъзможното?
Представете си, че имате някаква безумно амбициозна цел за себе си. Да речем, че искате да напишете книга или да кацнете на Марс. Ако сте абсолютно сигурен, че трябва да направите това – ако живота ви и този на тези, за които ви пука зависеше от това –какво бихте направили? Как бихте постъпили? Щяхте да захвърлите всичко останало и да се втурнете да преследвате тази голяма цел, нали? Щяхте да се превърнете в една гигантска пчела във вашата надуваема топка и да бутате в една, единствена посока!
Ето тогава щяхте и да се движите много, много по-бързо напред:
Ако сте чували (гледали) историята за Алан Тюринг и неговата машина за разкодиране, която единствена успя да пребори немската Енигма, знаете за маниакалната отдаденост на математика към неговата заветна цел – да създаде метод за разбиване на немските кодирани съобщения изпращани през Втората световна война. Посоката, към която се опитвам да ви насоча е вманиаченото фокусиране върху едно-единствено нещо.
Това вероятно е и най-добрата хитрост за постигане на успех.
Този модел, прилаган не само от Тюринг, но и от Едисон, Айнщайн и т.н., непременно носи резултат, за разлика от това да подхвърляте наляво-надясно жужащата топка пълна с пчели. Когато сте в състояние да се съсредоточите само върху едно желание, мечта или цел, вашите постижения непрекъснато ще достигат до своята теоретична граница:
Затова и повечето хора не се провалят заради наличието на малко потенциал. Провалят се, защото техния потенциал е разпръснат в прекалено много посоки!
Как да се справите с рояка от пчели в живота си?
Винаги ще искате да опитвате и да правите повече, отколкото може да постигнете. За съжаление да се разкъсвате в няколко различни посоки е единствения най-бърз начин да си гарантирате провала. Ако насочите всички пчелички (желания) в живота си в една, единствена посока – то това би бил най-бързия начин да постигнете успех.
В тази връзка опитайте следното:
Поставете си една висока цел. Ако амбициите ви са малки, то те лесно ще бъдат победени или заменени от друга “пчела”. Към големите цели (колкото и парадоксално да звучи) е по-вероятно да се придържаме, защото заради тях си струва да игнорираме останалите по-малки.
Ограничете се до 3. Ограничете списъка си до 3 различни части от живота си, които искате да подобрите. Например: работа, семейство, хоби. За всяко от тези три неща, преследвайте само една цел.
Изключете го. Всичко, което не е основен приоритет в момента може да се свърши по-късно. Марк Зукърбърг беше достатъчно умен, за да създаде първо Facebook и след това да научи китайски. Не се прилепвайте твърде много към вашите малки цели, за да не пропуснете онази, голямата, за която мечтаете.
Пазете се от безсмислени и елементарни желания. Внимавайте за онези “дребните неща, които също желаете”. Те ще ви карат да се чувствате добре, ще ви успокояват, ще ви оправдават, ще ги постигате автоматично. Те обаче са смъртоносни за вашата мечта. Игнорирайте ги! Така ще дадете една нова посока и по-бърза скорост на онова, което наистина искате да постигнете.
Стройте пчелите в една редица. Може и да не успеете да създадете едновременно следващия Google, да излекувате рака и да кацнете на Марс. Но можете да се превърнете в атлетична личност и успешен ръководител, например. Успехът в работата и фитнесът могат да бъдат две основни, чудесно допълващи се цели: здравия физически човек може да бъде по-добър лидер. Това всъщност не е една, а цели 2 пчели, бутащи надуваемата топка в една и съща посока – много по-силно!
Малкото хора, които са постигнали зашеметяващи резултати, променили света, живота си и са постигнали мечтите си, не са направили това като са разделяли своите намерения в различни посоки. Те са имали само една голяма пчела, която са изстрелвали право напред, казвайки НЕ на всички останали възможности, които животът им е предложил. Ако искате да се сдобиете със силата да преследвате мечтите си, трябва да кажете НЕ на всички алтернативи. Не е лесно, но ако се отнася за вас си струва цената.
Мозъкът притежава способността да се разбужда и да увеличава своята мощ, когато не се подчинява на рутината
В нашия мозък има една дълбоко скрита, малка по размери област, наречена хипокам, която действа като истински радар за всички нови неща. Всеки път, когато изникне нещо ново, хипокампът го сравнява с натрупаната отпреди информация.
Ако наистина става дума за новост, хипокампът изпраща сигнали до други зони в мозъка, които произвеждат допамин – хормона на удоволствието. Изследванията показват, че всяко ново нещо стимулира паметта, пише в книгата си „Най-доброто лекарство сте вие“ (Colibri) прочутият френски лекар Фредерик Селдман.
Мозъкът притежава способността да се разбужда и да увеличава своята мощ, когато не се подчинява на рутината. Привичките и повторенията са отрова за интелектуалните способности. Бързината на мисълта, паметта и интелигентността се нуждаят от промяна – необходимото гориво, което е жизненоважно за тяхната надеждност и ефикасност.
Липсата на всекидневни дребни опасности, прекалената лекота на всекидневните задачи, липсата на непредвидени ситуации и нови социални контакти крият истински риск.
Защо понякога хората се чувстват по-уморени по време на почивка?
Никой не отрича, че целта на почивките е да се чувстваме добре, да се забавляваме и да изпитваме приятни усещания. Но когато почивките се впишат в рутината на повторението и липсата на промяна, отделянето на хормоните на щастието намалява. Наличието на летни вили за мнозина е онази липса на промяна и отсъствие на приключения, с които просто заместваме една рутина с друга.
Трябва да се научим да излизаме от конвенциите, когато е необходимо. Това противоречи на наученото в училище, където вечно очакват от нас да стоим в калъпа. Трябва да се въведат часове, в които да учим децата да се променят непрекъснато и да не вървят по утъпканите пътеки. Именно там се крие разковничето на успеха. И накрая, хората са като змиите – онези, които не успеят да сменят навреме кожата си, загиват.
Индивидуалността – тази магична и мистична същност, която лесно разпознаваме, но трудно съумяваме да определим – е не толкова онова, което добиваме отвън, колкото това, което освобождаваме отвътре. Истинската същност на всеки индивид е привлекателност. Тя е магнетична. Неустоимо влияе и въздейства върху другите.
От друга страна, фалшът печели повсеместно неодобрение и презрение.
Защо всички обичат бебета? Разбира се, не заради това, което то може да върши или което знае, нито пък заради онова, което притежава, а просто заради онова, което е. Всяко дете притежава „подчертана индивидуалност“. В него няма нищо привидно, фалшиво или лицемерно. На своя собствен език – чрез плач или гукане, бебето изразява истинските си чувства. То „казва онова, което чувства“ и е емоционално искрено. То в най-висша степен илюстрира психологическата максима: „Бъди себе си“. Не страда от излишни скрупули, когато изразява себе си. И дори и в най-малка степен не се измъчва от задръжки.
Всеки притежава заключена в себе си индивидуалност
Всяко човешко същество притежава мистична същност, която наричаме индивидуалност. Кажем ли за някого, че „притежава богата индивидуалност“, всъщност имаме предвид, че той е освободил и изявил своя съзидателен потенциал, дал е израз на истинската си същност. „Бедна индивидуалност“ е равнозначна на „потисната индивидуалност“. Човекът с „бедна индивидуалност“ не изразява своята съзидателна същност. Той я потиска – оковал я е в белезници, заключил я е и е захвърлил ключа.
„Потискам“ буквално означава възпирам, задържам, възпрепятствам, спъвам.Потиснатата личност налагаограничения върху изявата на своята истинска същност. Поради една или друга причина тя се страхува да изрази себе си, да бъде себе си и е заключила истинската си същност във вътрешен затвор.
Симптомите на потиснатостта са много и разнообразни: свенливост, нерешителност, стеснителност, враждебност, подчертано чувство за вина, безсъние, нервност, раздразнителност, неспособност за пълноценно общуване с другите. Фрустрацията е присъща буквално за всеки аспект и всяка реакция на потиснатата индивидуалност. Главната и основна причина за фрустрацията е провалът на личността да „бъде себе си“ и неспособността й да намери адекватна себеизява. Тази същностна фрустрация практически оцветява и задушава всичко, което личността прави.
Прекалената отрицателна обратна връзка е = на потискане
Смисълът на негативната обратна връзка е: „Преустанови онова, което правиш, или начина, по който го правиш и направи нещо друго.“ Предназначението й е да модифицира реакцията, т.е. да промени степента на насоченото напред действие, а не изцяло да го спре. Негативната обратна връзка не казва: „Спри!“ и толкоз. Тя казва: „Онова, което правиш, е погрешно“, а това не значи: „Погрешно е да правиш каквото и да било.“
И въпреки това, ако негативната обратна връзка е в излишък, или ако собственият ни механизъм е прекалено чувствителен по отношение на обратната връзка, резултатът не е модификация на реакцията, а нейното пълно потискане.
Потискането е равнозначно на излишък от негативна обратна връзка. Когато реагираме прекомерно на негативната обратна връзка, или на критичността, твърде вероятно е да заключим, че не само нашият курс в момента се отклонява от предначертаната посока, но и че е погрешно дори да се стремим да продължим напред.
Горските или ловците често се ориентират за обратния път към своя автомобил като си избират забележим знак близо до колата – например някое много високо дърво, което се вижда от километри. Реши ли да се върне при колата си, той се оглежда за това дърво (или цел) и се отправя към него. От време навреме дървото изчезва от погледа му, но винаги, когато е възможно, той „сверява курса“ като сравнява посоката на движението си с местоположението на дървото. Ако установи, че се отклонява с 15 градуса вляво от дървото, ще осъзнае, че онова, което прави е „погрешно“. Незабавно ще коригира курса си и отново ще се отправи към дървото. Но няма да направи извода, че трябва да спре.
За съжаление мнозина от нас носят вината за подобно нелепо заключение. Когато установим, че начинът, по който се изявяваме, се отклонява от курса, че губим целта, или „грешим“, ние достигаме до неправилния извод, че нашата себеизява сама по себе си е погрешна или че за нас успехът (достигането до набелязаното дърво) е невъзможен.
Да не забравяме, че излишъкът от негативна обратна връзка има ефекта да пречи или напълно да осуетява адекватната реакция.
Заекването е добра илюстрация на начина, по който прекалената обратна връзка води до потискане и препятства адекватната реакция. Макар рядко да осъзнаваме този факт, когато говорим, чрез слуха си ние получаваме негативна обратна връзка u „контролираме“ собствения си глас. Това е причината напълно глухите хора рядко да говорят добре.
Те не знаят дали гласът им звучи като крясък, писък, или неразчленено фъфлене. Това е и причината, поради която родените глухи изобщо не могат да се научат да говорят, ако не преминат специална програма на обучение. Ако се занимавате с пеене, навярно с изненада ще установите, че не сте в състояние да пеете правилно или в съзвучие с другите, ако – да речем поради настинка – страдате от временна или частична глухота.
Негативната обратна връзка сама по себе си не е пречка или препятствие за речта. Напротив, тя ни позволява да говорим, и то правилно. Учителите по техника на говора ни препоръчват като начин да подобрим интонацията, артикулацията и т.н., да записваме собствените си гласове на касетофон и да ги прослушваме. По този начин ще видим в речта си грешки, които дотогава не сме забелязали. Ще можем ясно да осъзнаем в къде „грешим“ и ще сме в състояние да извършим корекции.
Но за да ни помогне негативната обратна връзка да говорим по-добре, тя би трябвало да бъде повече или по-малко автоматична или подсъзнателна, да възниква спонтанно, докато говорим и реакцията към нея не би трябвало да бъда толкова крайна, че да доведе до потискане. Ако съзнателно проявяваме свръхкритичност към речта си или ако сме прекалено прецизни и амбицирани в стремежа си да избегнем евентуалните грешки, вместо да реагираме спонтанно, твърде вероятно е да започнем да заекваме.
Съзнателната самокритичност е причина да се справяте по-зле
Този факт е доказан от д-р И. Колин Чери от Лондон. В статия на английското научно списание „Нейчър“ д-р Чери излага убеждението си, че заекването е предизвикано от „прекомерен контрол“. В доказателство на своята теория на 25 души с тежко заекване, той поставя слушалки, в които висок шум заглушава звука от собствените им гласове.
Помолени да прочетат на глас някакъв текст при тези обстоятелства, които елиминират всяка възможност за проява на самокритичност, те демонстрират „забележително“ подобрение. Друга група силно заекващи хора се обучават по метода на т.нар. „имитативен говор“ – да следват, колкото е възможно по-близко и да се опитват да „говорят заедно“ с човек, който чете текст, или с глас от радиото или телевизията.
След кратка практика заекващият се научава лесно да „имитира“, а в повечето случаи е в състояние и да говори нормално и правилно в условията на елиминирана „предварителната критичност“, които буквално го принуждават да говори спонтанно, т.е. да синхронизира говора и „корекциите“. Допълнителни упражнения по „имитативен говор“ дават възможност на заекващите да затвърдят навиците си.
Елиминира ли се излишъкът от негативна обратна връзка или самокритичност, потискането изчезва и говорът се подобрява.
А когато липсва и време за излишни притеснения или прекалена „загриженост“, изразните възможности незабавно се подобряват. Това е ценна насока за нас, що се отнася до начина, по който можем да намалим потискането или да освободим своята индивидуалност и да подобрим изявите си и в други области.
P.S. Ако имате познат, приятел или колега, който заеква или има други проблеми с говора, или пък е потиснат заради силната негативна обратна връзка от околните, непременно му споделете тази статия!
Проучване на професор Майкъл Диаринг от Stanford в повече от 2 481 компании, разкрива какви когнитивни отклонения (автоматични мисли) имат успешните хора. Вижте кои автоматични мисли стоят в основата на постигането на резултати:
1. Аз съм специален – чувството, че си топ изпълнител в екипа, твоята работа е изключителна или увереността, че имаш по-големи възможности от останалите. Това е различно от арогантност или неоправдано високо самочувствие. Ползи от това мислене – гъвкавост, упоритост, харизма. Рискове – висока чувствителност и обидчивост.
Автоматичната мисъл възниква, когато се сблъскаме с някаква ситуация. Тя се появява рефлекторно, без предшестващи разсъждения. Всеки от нас има десетки и дори стотици автоматични мисли на ден, които влияят на нашето настроение, поведение и мислене. Всяка автоматична мисъл създава определена емоционална реакция, която дава тласък за възникване на ред други мисли. Именно те очертават реакцията ни на дадено събитие
2. Дихотомно (черно-бяло) мислене – критичност към нещата, хората, опита... разграничаваш нещата на добри и лоши, склонност към крайности. Полза – постигане на съвършени резултати. Риск – перфекционизъм.
3. Правилна преценка за нещата - способност за извеждане на верни генерални заключения въз основа на ограничени наблюдения. Полза – спестяване на време. Риск – склонност към пренебрегване на данните.
4. Мислене тип „Празно платно“ - чувството, че винаги можеш да „нарисуваш“ бъдещето си и често преосмисляне на това, което наистина има значение за теб. Ползи – постигане на изненадващи резултати. Риск – трудно фокусиране и липса на мащаб.
5. Шумпетерианизъм – чувството „аз съм машина за креативно унищожение“. Способността да гледаш на креативното разрушаване като на нещо естествено и необходимо и това да е твое призвание. Ползи - смелост и издръжливост. Риск - нездравословни амбиции и отчуждаване.
Дори и най-умните и успешни хора често попадат в капана на глупави навици, с които спират своя растеж и прогрес в живота. Кои са те? Някои от тях изброява Ричард Фелони в статия за Business Insider.
1. Прекарват твърде много време в обмисляне на нещата, вместо да действат.
2. Следват актуалното за масата, а не това, което наистина ги вълнува.
3. Стават свръхпредпазливи и чувствителни към риска.
Автор Мартин Стоев – с интереси в: предприемачеството, дигиталния маркетинг, състезател и треньор по фехтовка, gaming.
В следващите редове ще ви споделя точно какви стъпки следвам, за да постигна личностно и кариерно развитие. Интернет е пълен с високопарни съвети, които звучат добре и може би ни карат да се замисляме на момента, но проблема е, че не са практически насочени. Има нещо съществено различно във вижданията ми.
Аз не съм преуспял, поне все още не. Всеки ден израствам, крачка по крачка. Осъзнах сам за себе си какви стъпки да следвам, за да успея в живота, да съм щастлив и ги следвам неотменно. При мен има резултат. Надявам се да е така и при вас. Всички ние искаме да израстем, да направим качествен скок.
Но как да скочим? Какво прескачаме? Къде искаме да се приземим?
Дълго размишлявах над тези въпроси и достигнах до няколко интересни закономерности, от които се ръководя в желанието си да бъда успешен. Подобно на скок от място, така и личностното израстване на всеки един от нас зависи от подготовката и от добрата начална позиция. Ще сравня всяка стъпка от личностното развитие с етап от спортен скок:
Себеосъзнаване
Лесно е да ти кажат „Осъзнай се!“. Но не ти посочват пътя. Ще ви споделя как всичко започна при мен. Лично мое виждане е, че първата стъпка в развитието ни е себеосъзнаването. Какво мога? Колко добре го мога? С какво искам да се занимавам? Образованието ми достатъчно ли ме подготвя за бъдещата ми реализация?
Трябва да сме честни при отговорите на тези въпроси. Също така трябва да си дадемдостатъчно време, за да осмислим отговорите, да погледнем на проблема от различни ъгли, да помислим над няколко перспективи. Представете си как приклякате при подготовката ви за скока. Напрягате мускулите си. Усещате напрежението, което чака да бъде отприщено. Същият ефект усетих, когато се осъзнах.
Проблеми и под-проблеми – цели и под-цели
Вече имаме цел, осъзнали сме какво искаме от живота.
Веднага се сблъскваме с първия проблем – как да го постигнем? Изглежда ни твърде далечна, трудна за достигане, не знаем от къде да започнем. Ами ако разбием целите на под-цели? Ако разбием под-целите на мини цели? Изведнъж главната ни цел е разбита на множество решими проблеми. Остава да започнем с разрешаването на първия.
Да! Точно по този начин трябва да отскочим!
Връзка пари-време-качество
Осъзнах, че за да се развивам, трябва да плащам с парите и времето си. Колкото повече пари имам, толкова по-бързо и по-качествено мога да постигам целите си. С по-малко пари жертваме повече време или просто нещата не се получават качествено.
Нека разгледаме всеки елемент:
Имаме много пари / Имаме достатъчно пари / Нямаме пари;
Отнема много време / Отнема нормално време / Отнема малко време;
Постигаме високо качество / Постигаме средно качество / Постигаме ниско качество.
При придобиване на умения, качеството им зависи от количеството отделено време и средствата, с които разполагаме. Винаги трябва да се стремим към високо качество!Оптималният вариант е всичко да се случва бързо и качествено , и то за малко пари.
За съжаление такава утопия трудно се постига, но това не пречи да се опитваме да я достигнем. Това ни е летежната фаза в скока!
Страх от неизвестното
Представете си, че сте готови за скока на живота ви.
Осъзнали сте се и сте претеглили силните и слабите си страни. Сега си представете една пропаст. Дали ще успеете да я прескочите? Дали ще се осмелите да скочите изобщо? Май е по-добре да сме в безопасната зона на комфорт, която ни заобикаля в настоящето.
Тук е момента да уточним, не пропагандирам безстрашие. Всеки изпитва страх от новото. Страхът е полезен, държи ни нащрек, преценяваме рисковете.
Но трябва да не е водещото при вземането на решения. Трябва да скачаме в новите предизвикателства не с мисълта, че не ни е страх, а въпреки него!
Мотивацията
Тя е движещата сила. След като се осъзнаем, ние сме повече от мотивирани.
Чувството е невероятно! Започваме да сме проактивни. Не да чакаме нещо да ни се случи, ние започваме да го предизвикваме! Започваме стъпка по стъпка да постигаме целите си. Много добре! Но пътят е дълъг. Мотивацията има пикове и спадове.
Трудно е да я поддържаме сами.
Намерете си партньор. Може и да са няколко. Не е задължително да делите нещо, за да сте съмишленици в обща кауза. Просто когато се обезкуражиш, домързи те или започнеш да влизаш в погрешния коловоз, това ще са хората, които ще е те върнат в правия път.
Хоп…….и скачаш!
Аз съм сигурен, че ще постигна целта си. Живях в Лондон и бях треньор по фехтовка. Имах достатъчно свободно време, и то в продължителен период, така че да развия моя лична философия. Сега я следвам, започва да се получава.
Изградих контакти в социалните мрежи с хора, от които мога да се уча в сферите, които се интересувам. Проактивен съм.
Тази сутрин докато четях една от любимите си книги „Пътят на художника: духовният път към по-високо творчество” бях седнал на кафене на плажа, когато едно 18 годишно момче седна до мен и каза: Това е една много хубава книга. И така започнахме разговор.
Той ми каза, че завършва гимназията и веднага след това ще си търси работа. Но няма никаква представа какво иска да прави с живота си.”Сега просто съм се пуснал по течението”, каза той.
И след това, нетърпеливо и с честни очи, той започна да ме пита въпрос след въпрос:
„Какво правите вие за живота си?”
„Кога и как решихте, какво искате да правите?”
„Защо направи това? Защо не направи това?”
„Ако можехте да се върнете назад щяхте ли да промените нещо?”
И т.н., и т.н….
Аз отговорих на въпросите му по най-добрия начин, по който можах, като се опитвах с това и да му дам и достойни съвети до, които бях стигнал с времето. След половин час разговор, той ми благодари и ние се разделихме.
По път към вкъщи осъзнах , че разговорът с това момче всъщност беше доста носталгичен за мен. Той ми напомни за мен преди десет години. Така, че аз започнах да мисля за въпросите му отново и започнах да си представям неща, които бих искал някой да ми беше казал, когато бях на 18.
След като се прибрах останах с мисълта, ако можех да пътувам назад във времето какви съвети щях да дам на себе си за живота, когато бях на 18 години.
И така след няколко чаши кафе и няколко бизнес срещи тук са 18 неща, които бих искал някой да ми беше казал, когато бях на 18:
1.Страхувах се да не правя грешки. Грешка сега ми звучи като важен урок. Най-голямата грешка, която можете да направите е да не правите нищо, защото сте твърде изплашени да не сгрешите. Така че не се колебайте и не се съмнявайте в себе си. В живота си човек рядко получава възможности и ние никога няма да сме 100% сигурни, че ще проработи, но винаги можете да бъдете 100% сигурни, че ако не направим нещо няма да проработи. Просто трябва да вземете тази възможност и да се опитате да я развиете! И без значение как ще свърши всичко тя винаги завършва по начина, по който трябва да бъде. Или успяваме или научаваме нещо. “Win-Win”. Не забравяйте, че ако никога не действате, вие никога няма да узнаете със сигурност и ще останете на същото място завинаги.
2.Намери добра работа, която обичаш. Ако мога да предложа на себе си 18-годишният някои съвети за кариерата те ще бъдат да не се вслушвам в другите идеи, цели и препоръки на хората. Ще си кажа да не избирам работа, защото е популярна, или статистически създава специалисти, които правят много пари. Ще си кажа, че правилния избор на кариера се основава на една ключова точка: да намеря упорита работа, която да обичам да правя. Стига да останем верни на себе си и да следваме собствените си интереси и ценности, можем да намерим успеха чрез страстта. Може би по-важното е, че няма да се събудим няколко години по-късно работейки на място, което презираме и да се чудим „как по дяволите ще работя това през следващите 30 години?” Така че ако намерите работата, в която се чувствате добре и на място, не се колебайте. Вие ще постигнете нещо голямо. Тъй като добрата работа за вас няма да е трудна, когато се концентрирате върху страстите си.
3.Инвестирайте време, енергия и пари в себе си всеки ден. Когато инвестирате в себе си, вие никога няма да загубите и с течение на времето ще се промени траекторията на живота ви. Вие сте продукт на това, което знаете. Колкото повече време, енергия и пари харчите да придобивате подходящи знания, толкова по голям контрол ще имате върху живота си.
4.Търсете нови идеи и възможности често. Нашите естествени човешки страхове от неуспех и срам понякога ни карат да спрем да опитваме нови неща. Но ние трябва да се издигнем над тези страхове, за да изградим историята на живота си. Трябва да изпитаме кулминацията на много малки, уникални преживявания. Колкото по-уникален опит придобиваме, толкова по-интересен става живота ни. Така че търсете нови възможности и не забравяйте да ги споделяте с важните за вас хора.
5.Когато започвате да изграждате уменията си в кариерата, се съсредоточете първо върху едно и го развивайте. Мислете както при каратето: черен колан изглежда далеч по-впечатляващ от кафяв, но кафяв колан наистина изглежда по-впечатляващ от червен колан нали? Не забравяйте, че обществото цени експертите. Стремете се да научите едно нещо, но до съвършенство и след това погледнете за друго умение.
6.Хората не могат да четат мислите ти, затова кажи им какво мислиш. Никога няма да знаем как се чувстват другите около нас, ако не им кажем. Вашият шеф? Да, той не знае, че вие желаете повишение, защото не сте му казали още. Това сладко момиче не говори с вас, защото сте прекалено срамежлив? Да, познахте в живота вие трябва да общувате с другите хора около вас. И често трябва да направите първата крачка и да заговорите първи. Трябва да казвате на хората какво мислите. Това е толкова лесно.
7.Взимайте бързи решения и предприемайте незабавни действия. Действайте и не отлагайте, възползвайте се от новите възможности, или някой друг ще ви изпревари. Не можете да промените нищо или да вървите напред, ако стоите отзад и мислите, а не действате. Не забравяйте, че има огромна разлика между това да знаем как се прави нещо и в действителност да го направим. Знанието е безполезно без практиката.
8.Приеми промяната. Независимо дали сте в добро или лошо положение сега, това ще се промени. Това нещо, в което може да сте сигурни. Така че приемете промяната и осъзнайте, че промяната понякога е наложаща и тя трябва да се случи. Това невинаги е лесно или очевидно, но в крайна сметка, ще си струва.
9.Не се притеснявайте твърде много за това, какво другите мислят за вас. В повечето случаи няма значение какво другите хора мислят или казват за вас. Когато бях на 18, аз се влияех много от становищата в училище. Същото нещо се случваше и с колегите ми в университета, те често оказваха влияние на решенията ми. Понякога се чувствах управляван от идеите и целите им, в които вярвах. Сега десет години по-късно разбирам, че съм постъпвал глупаво, особено когато видя, че почти всички тези хора, от които становища ми е пукало вече не са част от живота ми. Освен ако не се опитвате да направите добро първо впечатление(интервю за работа или първа среща), не позволявайте другите да оказват влияние на решенията ви. Какво те мислят и казват за вас не е важно. Важно е как се чувствате със самия себе си.
10.Винаги бъди честен със себе си и другите. Честността създава мир за ума, а той е безценен.
11.Разговаряйте с много хора в университета и работата си. Шефове. Колеги. Професори. Съученици. Други студенти извън вашия основен социален кръг. Декани. Приятели на приятели. Всички! Защо? Това е един вид не само социална, но и професионална мрежа. След като завърших университета имах предложения от трима работодатели. Двама от тях ми предложиха работа без дори да отида на интервю(това е така, защото имах вече препоръки от преподаватели). Когато работодателите търсят хора за фирмата си, факторът, който е определящ е доверието, ако те са чули добри думи за вас вратата е отворена. Така че, ако започнете изграждането на вашата професионална мрежа от рано, ще сте благодарни след това. С течение на времето ще продължавате да се запознавате с нови хора и пред вас ще се откриват нови възможности.
12.Останете сам със себе си поне за десет минути всеки ден. Използвайте това време да помислите, да планирате следващата част от деня или да изясните целите си. Творческото и продуктивно мислене процъфтява по лесно в самотата и тишината. С тишината може те да чуете мислите си, можете да стигнете дълбоко в себе си и да се съсредоточите върху следващата набелязана стъпка от живота си.
13.Питайте. Най-голямото „приключение” е способността да се допитаме, да задаваме въпроси. Понякога в процеса на разследване, търсенето е по-голямо от самия отговор. Отговорите идват от другите хора, от Вселената на знанията и историята, от интуицията и дълбоката мъдрост в себе си. Тези отговори никога няма да излязат на повърхността, ако никога не зададем правилните въпроси. По този начин Самият акт на задаване на правилните въпроси е отговорът.
14.Използвайте ресурсите, до които имате достъп. Обикновеният човек е учуден, когато види някой да показва признаци на емоционално щастие. Как някой с толкова ограничено физическо състояние може да бъде толкова щастлив? Отговорът лежи в това как те използват ресурсите, които имат.
15.Живейте според възможностите си. Живейте удобен живот, не разхищавайте. Не се опитвайте да впечатлите останалите. Не заблуждавайте себе си в мисли за богатство, то не се измерва в материалните неща.
16.Отнасяйте се с другите така както искате те да се отнасят с вас. В живота и бизнеса, не е от значение толкова това, което правите, а това „как карате хората да се чувстват”. Така че уважавайте родителите си и всички около вас. Няма граници и класове, които определят една група от хора, които заслужават да бъдат спазвани. Показвайте на всички едно и също ниво на уважение. Подкрепата, насърчаването и вземането на участие в живота на други хора е най-голямата награда в живота. За да получите, трябва да дадете.
17.Разберете какъв човек сте. Нищо няма смисъл, ако не ни доставя удоволствие. Помислете дали работата ви харесва и какви хобита имате, какво обичате да правите. Попитайте другите за себе си, за постиженията си.
18.Разберете какво е вашето призвание. Трябва да следите сърцето си и да разберете какво е вашето призвание. Някой от нас са родени да бъдат музиканти – да общуват със струните и китарата. Други са родени да бъдат поети – да се докоснат до сърцата на хората с изящната си проза. Трети са родени да бъдат предприемачи – да създават възможности пред други хора, да изграждат компании. И все пак, някой от нас са родени да бъдат не каквото и да е. Независимо от това, какво ще решите да правите в живота си вие трябва да го почувствате във всяка частица от вашето същество. Тогава вие ще разберете, че вие сте родени да правите това. Не губете живота си в сбъдването на мечтите и желанията на някой друг.
Преди всичко, се забавлявайте и не съжалявайте за това, което не можете да промените. Животът е кратък, но невероятен. Насладете се на преживяването.
Също така, ако ви харесва тази статия и си търсите подобни съвети за живота, взаимоотношенията и личностното развитие силно ви препоръчваме да прочетете…
Всички знаем стойността от създаването на устойчиви навици.
Как редовните навици ще променят живота ни и от силата на повторението, ще постигнем невероятни резултати с течение на времето с почти никакви усилия.
Но как да се борим и поддържаме набор от повторения, които знаем, че ще ни помогнат по пътя? Какво става, ако сме се опитвали преди и усилията не са носили резултат? Това ни разочарова и ни кара да се чувстваме уморени от провала всеки път, когато изменим и не се придържаме към още един добър навик.
Аз никога не считах себе си за човек с добри навици. Поглеждайки назад в живота ми, често съдя себе си за това, че съм бил мързелив. Когато бях млад често оставах в леглото докато мога, понякога краката ми не стъпваха на земята до обяд в събота и неделя.
Тогава, след като бях студент, реших да направя нещо с живота ми, както и да управлявам себе си по-добре. Чувствах, че бях готов да направя сериозно усилие да придобия добри навици и да променя живота си. Научих за значението на съчетанията, както и 72-часовото правило. Трептях и се опитвах да установя добри навици.
След няколко години на добри намерения, опит и грешки, постигнах това, което първоначално тръгнах да правя…Не точно. Наистина никога не се придържах към тях постоянно. Дори след като бях на строг хранителен режим и упражнения за повече от две години и постигнах добри резултати, често не бях постоянен в установените ми поведения.
Не бях наясно съзнателно по това време, но дълбоко в себе си изгубвах вяра в себе си. Разочаровах се отново и отново и ми липсваше дисциплина да променя живота си към по-добро.
Едва по-късно разбрах, че целта ми да изградя и развия добри навици е била с погрешна нагласа. Възхищавах се от други, които бяха привидно перфектни и исках да бъда като тях.
Бях в една недостижима илюзия за мен по това време с нагласата, която имах.
Моят проблем беше, че не можех да насаждам тези навици, докато имах други на това място. Не бях мотивиран и достатъчно фокусиран да изпълня новите си поведения. Бях като заслепен без наистина да знам кои навици ще ми помогнат да постигна целите си.
След този пробив на реализация започнах да се съсредоточавам върху различен набор от навици, които ми донесоха успех сега и ми осигуриха основа за по-амбициозни навици.
1. Задайте намерение за деня.
Всеки ден е много лесно да се разсейваме и да заплитаме живота си в очевидни предизвикателства. За да демонстрираме трайно дългосрочните промени, които да намаляват пречките в живота ни, защо да не зададем малък ангажимент за всеки ден, който лесно може да се постигне?
Можете да го направите като го поставите във вашия календар(или си го напомняйте) в нощта преди едно нещо, което бихте искали да постигнете на следващия ден. Поставете основите за следващия ден. Така обещавате на себе си да направите нещо важно за вас в ума си, че вероятно няма да го пренебрегнете.
Това може да работи особено добре, ако сте отлагали нещо важно за известно време. Уврете се, че основната цел е за следващия ден. Тя ви дава кураж да изпълните целта без извинения.
2. Подхранвайте вашата мотивация ежедневно.
Предприемането на последователни и устойчиви действия, за да постигнем целите си може да бъде трудно предизвикателство. Това изисква дисциплина, много воля и постоянна устойчивост. Но един трик за всеки ден е да подхранвате вашата мотивация.
В действителност може да събудите вашата мотивация просто като получите своето вдъхновение в EvoLife.bg. И вие ще бъдете изненадани колко лесно е да се постигне последователност. Можете също да направите план за времето си всеки ден (за предпочитане от момента, в който станете от леглото) за да поставите основата за предстоящия ден.
Четете книги, слушайте подкасти или гледайте видеоклипове по дадена тема , от която се интересувате силно. Това ще ви тласка умствено, ще увеличи енергията ви и също може да помогне на точка #1 – намеренията ви за деня. Помните ли чувството, когато промените нагласата си, която ви зарежда да предприемете действие? Можете да направите това да се случва всеки ден.
3.Правете само по едно нещо.
Фокусирайте се върху една задача и я дръжте здраво като антидот на мултитаскинг. Общата обосновка е да направим повече неща наведнъж, за да свършим повече работа за по-малко време. Това, което се забелязва обикновено обаче е точно обратното; мултитаскингът вреди на производителността. Ума е в състояние да присъства на една задача в даден момент.
Някога говорили ли сте по телефона с някого докато проверявате електронната си поща? Резултата от това е, че не можем да отделим необходимото внимание на всяка дейност.
Единствения начин, по който можете да спестите време, когато имате много неща за вършене е чрез ясна настройка на процесите, които се грижат за себе си, докато присъствате на нещо друго.
Съсредоточете се върху един проект за кратък период от време, за да постигнете по-добри резултати. Не се губи време, когато отдаваме цялото си внимание към нещо. И това не е само за хора, които изпитват затруднение с концентрацията за продължителен период.
Реално всички ние се борим да се съсредоточим за по-дълъг период от около 20 минути в даден момент. Вземете това под внимание, когато планирате къси сегменти на работа или обучение и си вземете почивка, след като започнете да се отклонявате.
4.Задавайте въпроси като неуморим четири годишен малчуган.
Децата подлудяват родителите си с техния постоянен поток от въпроси. Особено момичета на около четири годишна възраст, които са много любознателни – някои задават по 300 въпроса на ден. Те искат да знаят всичко и въпросът никога не е глупав. Той им помага да научат повече и мозъците им се развиват изключително бързо.
След известно време въпросите намаляват. Те порастват и стават тинейджъри, които искат да открият себе си и какво се случва около тях, те приемат набор от правила и твърди навици, с които да живеят. И това е лесно да останат с тях в по-зряла възраст. Натискът да отговаряме и да се възприемаме, спира много от нас да излизаме от нашата комфортна зона и да постигнем нови нива на съзнание.
Може да се сблъскате с критично мислене и разпит първоначално, ако сте свикнали да приемате другите гледни точки като факти – както аз направих веднъж.
И да, трябва време, за да стане автоматичен отговор и да проверява валидността на това, което е представено пред вас. Да попитате, „Вярно ли е?” може да ви помогне вали да вярвате на някои идеи и възприятия, или не. Пресейте истината от боклуците и бъдете по-информирани, за да разширите съзнанието си.
5.Дайте пространство на мозъка си.
Повечето от изброените по-горе дейности са свързани с мислене и обвързване с дългосрочно личностно и духовно развитие. Но прекалено много мислен може да доведе до проблеми, особено когато насаждате в ума си ултра-чувствителна система за предупреждение. Той непрекъснато се опитва да ви подскаже, че е в някаква опасност. Това може да ви дърпа по нанадолнището.
За да се балансира всичко това, опитайте заземяване в настоящето. Само за пет минути на ден Оставете мозъка да си почине. Вместо това вижте какво се случва около вас; Чувствайте какво се случва с тялото ви. Може да усещате неща, като изтръпване на пръстите или сърдечната ви дейност. Може би прости хладния въздух по лицето ви. Колко различни шумове може да бъдат различни на привидно тихо място?
Отдаваме твърде голямо значение на постоянно прави неща, толкова много, така че можем да забравим за кои сме ние. Без съдебно решение или копнеж да бъдем различни.
Успокояването на ума редовно доказано намаля стреса и увеличава дългосрочното щастие.
Поставяйки мислите си на една страна и фокусирайки се върху други елементи, можете да се почувствате по-спокойни и в мир със себе си, като този начин допринася за цялостното ви благосъстояние. Започнете да го практикувате още от днес.
Добри навици за цял живот.
Достойни за култивиране на положителни навици са много.
Множество други навици със сигурност правят живота ни по-лесен; добрите сутрешни рутинни навици,здравословния хранителен режим или дори духовното прочистване на пространството редовно.
Но ако се стремите да развивате добри навици, можете да започнете с тези, които могат да изградят необходимата инерция. Спрете да създавате чувството за провал в себе си. Навиците на работа, които ще служат като основа за всички останали. Това е причината хората да казват, „Животът е твърде кратък.” Не искам да се събудя един ден и да открия, че съм изгубил половината си живот в изграждането на навици, които не работят за мен.
