Упрекват книгите му във фактическа недостоверност, а него самия – в опошляване на собствените му идеали. И все пак, написаното от него си остава великолепен израз на същността на духовното търсене. Ето 10 цитата, принадлежащи на Карлос Кастанеда, които най-добре доказват това:
- 1. Безполезно е да губиш целия си живот в един единствен път, особено ако той няма сърце. За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце.
- 2. Знаем, че нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с невъзможни хора, имащи власт.
- 3. Не обяснявай прекалено много. Във всяко обяснение се крие извинение за собствени недостатъци и надеждата, че тези, които те слушат, ще бъдат добри и ще ти простят.
- 4. За да извлече максимално всичко от живота, човек трябва да умее да се променя. За съжаление, това е много трудно и промените стават много бавно. На мнозина им отнема години. Но най-трудното е да пожелаеш истински да се промениш.
- 5. Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.
- 6. Никога и на никого не се сърдя. Нито един човек не би могъл да направи каквото и да е, заслужаващо такава реакция от моя страна. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни. Отдавна не чувствам нищо подобно.
- 7. Винаги си длъжен да помниш, че пътят е само път. Ако сърцето ти казва, че не трябва да вървиш по него, то не бива да се задържаш там при никакви обстоятелства.
- 8. За да осъзнаеш реалността, която е типична за друг, първо трябва да се освободиш от собствената си реалност.
- 9. Постъпвай като в сън. Действай смело и не търси оправдания.
- 10. Главното препяствие за повечето хора е вътрешният диалог. Това е ключът към всичко. Когато човек се научи да му затваря устата, всичко става възможно. И най-невероятното е постижимо.
- 11. Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството.
- 12. Хората по правило не си дават сметка, че във всеки момент могат да изхвърлят от живота си всичко, което поискат. По всяко време. Мигновено.
- 13. Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.
- 14. Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от вечността! Какъв парадокс за твоя разум!
- 15. Единственният, истински мъдър съветник, който имаме е смъртта. Всеки път, когато чувстваш, че си на ръба на пропастта, попитай смъртта си така ли е. И твоята смърт ще ти отговори, че грешиш, че освен нейното докосване, нищо друго няма значение. Твоята смърт ще ти каже: „Но, нали аз все още не съм те докоснала!”
- 16. Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!
- 17. Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.
- 18. Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.
- 19. Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш смъртта, а това е все едно да търсиш нищото, тъй като смъртта без друго ще ни настигне.
- 20. Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар