За правилното хранене има разпространени какви ли не суеверия. Редица пъноценни храни днес носят незаслужено лоша слава. В следващите редове препоръките на диетолози ни дават основание с чиста съвест да се наслаждаваме на някои от любимите си "вредни" храни и напитки.
Глутен и пшеница
Те са "най-демонизираните продукти - след високо фруктозния царевичен сироп и хидрогенираните мазнини," твърдят специалисти, занимаващи се с изследвания на потребителските навици. Десетилетия наред научните изследвания показват, че храните с високо съдържание на глутен - като пълнозърнеста пшеница, ръж и ечемик - са жизнено важни за доброто здраве. Те намаляват рисковете от диабет, сърдечни заболявания, наднормено тегло и рак.
Проблемът идва от объркването по отношение на глутена, посочва проф. Джоан Славин от Университета на Минесота. В този протеин сам по себе си няма нищо вредно. Броят на хората, които страдат от непосоносимост към глутена, на надвишава един процент от населението. Една от причините за популярността на безглутеновите диети е, че хората, които не консумират пшеница, подминават и излишните калории на сладкишите и тестените изделия. И така приписват подобрената си форма на въздържанието от глутен.
Яйца
Яйцата също не заслужават лошата си репутация. Твърдеше се, че заради високото си холестеролно съдържание те силно покачват нивото на "лошия" (LDL) холестерол в кръвта и увеличават риска от сърдечни заболявания. Но съдържанието на холестерол в храната не е сред съществените фактори, които допринасят за високия холестерол при повечето хора, а и няма изследвания, които да са установили зависимост между консумацията на яйца и риска от сърдечни заболявания. Основният фактор за покачване на лошия холестерол са наситените мазнини. И докато яйцата имат високо съдържание на холестрол (184 милиграма в жълтъка), те са сравнително бедни на наситени мазнини - около 1.6 г в жълтъка.
Картофи
Картофите дълго време са набеждавани за високата кръвна захар, инсулиновата резистентност, наднорменото тегло и диабета тип 2. Скорошно изследване на учени от Харвардския университет направи връзка между консумацията на картофи и наднорменото тегло, като обяви, че причината е покачването на глюкозата в кръвта. Но много други храни, например зърнените закуски, също причиняват резки покачвания на кръвната захар и въпреки това помагат за поддържането на здравословна форма.
На какво тогава се дължи наднорменото тегло в цитираното проучване? В него на едно място са събрани всички картофени продукти - включително чипса и пържените картофи. От тези две версии на картофите действително доста се пълнее, особено при положение, че обикновено се ядат в големи порции заедно с хамбургери, колбаси и газирани напитки.
Картофите са ценен източник на калий, витамин C и фибри. Много култури - скандинавците, руснаците, ирландците и перуанците - са разчитали на тях като основна храна в продължение на векове - и не са дебели.
Те са "най-демонизираните продукти - след високо фруктозния царевичен сироп и хидрогенираните мазнини," твърдят специалисти, занимаващи се с изследвания на потребителските навици. Десетилетия наред научните изследвания показват, че храните с високо съдържание на глутен - като пълнозърнеста пшеница, ръж и ечемик - са жизнено важни за доброто здраве. Те намаляват рисковете от диабет, сърдечни заболявания, наднормено тегло и рак.
Проблемът идва от объркването по отношение на глутена, посочва проф. Джоан Славин от Университета на Минесота. В този протеин сам по себе си няма нищо вредно. Броят на хората, които страдат от непосоносимост към глутена, на надвишава един процент от населението. Една от причините за популярността на безглутеновите диети е, че хората, които не консумират пшеница, подминават и излишните калории на сладкишите и тестените изделия. И така приписват подобрената си форма на въздържанието от глутен.
Яйца
Яйцата също не заслужават лошата си репутация. Твърдеше се, че заради високото си холестеролно съдържание те силно покачват нивото на "лошия" (LDL) холестерол в кръвта и увеличават риска от сърдечни заболявания. Но съдържанието на холестерол в храната не е сред съществените фактори, които допринасят за високия холестерол при повечето хора, а и няма изследвания, които да са установили зависимост между консумацията на яйца и риска от сърдечни заболявания. Основният фактор за покачване на лошия холестерол са наситените мазнини. И докато яйцата имат високо съдържание на холестрол (184 милиграма в жълтъка), те са сравнително бедни на наситени мазнини - около 1.6 г в жълтъка.
Картофи
Картофите дълго време са набеждавани за високата кръвна захар, инсулиновата резистентност, наднорменото тегло и диабета тип 2. Скорошно изследване на учени от Харвардския университет направи връзка между консумацията на картофи и наднорменото тегло, като обяви, че причината е покачването на глюкозата в кръвта. Но много други храни, например зърнените закуски, също причиняват резки покачвания на кръвната захар и въпреки това помагат за поддържането на здравословна форма.
На какво тогава се дължи наднорменото тегло в цитираното проучване? В него на едно място са събрани всички картофени продукти - включително чипса и пържените картофи. От тези две версии на картофите действително доста се пълнее, особено при положение, че обикновено се ядат в големи порции заедно с хамбургери, колбаси и газирани напитки.
Картофите са ценен източник на калий, витамин C и фибри. Много култури - скандинавците, руснаците, ирландците и перуанците - са разчитали на тях като основна храна в продължение на векове - и не са дебели.
Соя
Макар и да е популярна от векове в много азиатски култури, соята влезе в списъка на "опасните храни", след като няколко изследвания откриха повишен брой случаи на рак на гърдата при лабораторни плъхове, хранени с концентриран соев продукт. Но проучванията, проследяващи консумацията на соя при хората, не са открили подобна връзка, дори по-скоро обратното. "Соята, консумирана в детска и юношеска възраст, може да направи тъканите на гърдите по-малко уязвими към развитието на рак в по-късна възраст, и вероятно не оказва никакво влияние, когато започне да се консумира в зряла възраст," посочват специалисти. От друга страна свидетелствата, че соята предпазва от сърдечни заболявания, са достатъчно убедителни, за да се допусне в някои страни това да бъде отбелязано на етикетите на соевите продукти.
Алкохол
Има причини за страха от алкохола - злоупотребата и алкохолизма, както и възможните усложнения, например на черния дроб, при прекомерна употреба. Но повечето научни изследвания показват, че умерената консумация на алкохол намалява риска от сърдечни заболявания и покачва нивото на "добрия" (HDL) холестерол. А виното има допълнителни предимства заради голямото количество антиоксиданти, съдържащи се в гроздето. Ключовото е да се пие умерено, и то заедно с храненето.
Пържени храни
Макар да е вярно, че пърженето прави храната по-калорична, от това не следва автоматично, че тя става по-вредна. Доколкото се пържи в естествено растително масло и се яде умерено, те не е по-малко здравословна. Мастноразтворимите витамини А, D, E и К, както и полезните за сърцето и предпазващи от рак каротиноиди - бета-каротин (в морковите), ликопен (в доматите), лутеин и зеаксантин (в тъмнозелените листни зеленчуци като спанак и лапад) имат нужда от мазнини, за да бъдат абсорбирани. Проблемът е в наситените и транс мастните киселини (тези мазнини най-често са твърди при стайна температура), които изоблистват в много пъжени храни и се свързват с по-висок риск от сърдечни заболявания.
Макар и да е популярна от векове в много азиатски култури, соята влезе в списъка на "опасните храни", след като няколко изследвания откриха повишен брой случаи на рак на гърдата при лабораторни плъхове, хранени с концентриран соев продукт. Но проучванията, проследяващи консумацията на соя при хората, не са открили подобна връзка, дори по-скоро обратното. "Соята, консумирана в детска и юношеска възраст, може да направи тъканите на гърдите по-малко уязвими към развитието на рак в по-късна възраст, и вероятно не оказва никакво влияние, когато започне да се консумира в зряла възраст," посочват специалисти. От друга страна свидетелствата, че соята предпазва от сърдечни заболявания, са достатъчно убедителни, за да се допусне в някои страни това да бъде отбелязано на етикетите на соевите продукти.
Алкохол
Има причини за страха от алкохола - злоупотребата и алкохолизма, както и възможните усложнения, например на черния дроб, при прекомерна употреба. Но повечето научни изследвания показват, че умерената консумация на алкохол намалява риска от сърдечни заболявания и покачва нивото на "добрия" (HDL) холестерол. А виното има допълнителни предимства заради голямото количество антиоксиданти, съдържащи се в гроздето. Ключовото е да се пие умерено, и то заедно с храненето.
Пържени храни
Макар да е вярно, че пърженето прави храната по-калорична, от това не следва автоматично, че тя става по-вредна. Доколкото се пържи в естествено растително масло и се яде умерено, те не е по-малко здравословна. Мастноразтворимите витамини А, D, E и К, както и полезните за сърцето и предпазващи от рак каротиноиди - бета-каротин (в морковите), ликопен (в доматите), лутеин и зеаксантин (в тъмнозелените листни зеленчуци като спанак и лапад) имат нужда от мазнини, за да бъдат абсорбирани. Проблемът е в наситените и транс мастните киселини (тези мазнини най-често са твърди при стайна температура), които изоблистват в много пъжени храни и се свързват с по-висок риск от сърдечни заболявания.
(По статия на диетолога Катрин Талмадж за LiveScience)
Няма коментари:
Публикуване на коментар